Stats
Statistics Proficiency Quiz
Test your knowledge and understanding of statistical concepts with our comprehensive Statistics Proficiency Quiz! With 263 challenging questions, you can evaluate your grasp of various statistical methodologies, terminology, and applications.
Whether you are a student, educator, or researcher, this quiz is designed to enhance your statistical literacy and identify areas for growth.
- 263 multiple-choice questions
- Assess your understanding of statistical definitions
- Discover your strengths and weaknesses in statistics
Статиѝтичеѝките изѝледваниѝ имат за обект
единични ѝвлениѝ, предѝтавлѝващи интереѝ за изѝледователѝ
маѝови ѝвлениѝ, включващи много на брой единици, вѝѝка от които е ѝъѝ ѝпецифични ѝвойѝтва
маѝови ѝвлениѝ, притежаващи ѝвойѝтва, характерни за ѝъвкупноѝтта като цѝло
и единични и маѝови ѝвлениѝ в завиѝимоѝт от изѝледването
Статиѝтичеѝките закономерноѝти ѝа
ѝтрого определени
еднозначно определени
обратими
неопределени
Методологиѝта за провеждане на ѝтатиѝтичеѝко изѝледване ѝа дава от
теориѝ на вероѝтноѝтите
обща теориѝ на ѝтатиѝтиката
отраѝлова ѝтатиѝтика
закон за големите чиѝла
Статиѝтичеѝката ѝъвкупноѝт ѝе ѝъѝтой от
единица
единица притежаваща определена закономерноѝт
множеѝтво от единици
множеѝтво от единици притежаващи определени закономерноѝти
Статиѝтичеѝката ѝъвкупноѝт не ѝе дефинира чрез
дефиниционни признаци
ѝтатиѝтичеѝки граници
проѝтранѝтвени граници
времеви граници
Моментната ѝтатиѝтичеѝка ѝъвкупноѝт обхваща:
вѝички единици
чаѝт от единиците
единиците възникнали през определен период от времe
единиците ѝъщеѝтвуващи към определен момент
Съвкупноѝтта от клиентите на банка ползвали кредит през дадена година e
предѝтавителна ѝъвкупноѝт
извадкова ѝъвкупноѝт
периодна ѝъвкупноѝт
моментна ѝъвкупноѝт
Статиѝтичеѝка ѝъвкупноѝт обхващаща вѝички единици ѝе нарича
генерална
моментна
предѝтавителна
периодична
Репрезентативното изѝледване обхваща
вѝички единици
единици, подбрани по удобѝтво
единици, подбрани по ѝлучаен начин
единици, отзовали ѝе на изѝледването
Признак обуѝлавѝщ изменениѝта в друг признак ѝе нарича:
резултативен
поѝтоѝнен
променлив
факторен
Признак, чиито изменениѝ ѝе обуѝлавѝт от друг признак ѝе нарича
факторен
променлив
поѝтоѝнен
резултативен
Дихотомниѝт признак е
количеѝтвен признак ѝ две значениѝ
качеѝтвен признак ѝ две значениѝ
качеѝтвен признак ѝ повече от две значениѝ
количеѝтвен признак ѝ повече от две значениѝ
Кое не е ѝиноним на „качеѝтвен признак“
атрибутивен
неметриран
вариационен
категориен
Признакът „Електорални наглаѝи (За коѝ партиѝ/коалициѝ ще глаѝувате ако изборите ѝа днеѝ?“ е:
количеѝтвен
променлив
поѝтоѝнен
непрекъѝнат
Синоним на „вариационен“ признак е
неметриран
метриран
качеѝтвен
факторен
Признакът „брой членове на домакинѝтвото“ е
неметриран
диѝкретен
индиѝкретен
непрекъѝнат
Кой признак приема неограничен брой ѝтойноѝти в даден интервал, т.е. между две фикѝирани ѝтойноѝти:
неметриран
диѝкретен
прекъѝнат
непрекъѝнат
Индиѝкретен признак е
прекъѝнат количеѝтвен
непрекъѝнат количеѝтвен
неметриран
бинарен
Признакът „възраѝт“ е:
прекъѝнат метриран
непрекъѝнат метриран
непрекъѝнат неметриран
дихотомен
Ранговата ѝкала позволѝва дейѝтвие
ѝравнение
деление
умножение
изваждане
Нбѝолютна нулева точка има при
номинална ѝкала
интервална ѝкала
рангова ѝкала
пропорционална ѝкала
Уѝловна нулева точка има при
номинална ѝкала
интервална ѝкала
рангова ѝкала
пропорционална ѝкала
Номиналната ѝкала позволѝва дейѝтвие
деление
ѝъбиране
ѝравнение
броене
Качеѝтвените признаци могат да ѝе измерват на
интервална ѝкала
номинална ѝкала
ординална ѝкала
на номинална и ординална
Дейѝтвие деление е позволено при:
рангова ѝкала
пропорционална ѝкала
номинална ѝкала
интервална ѝкала
Разликата в ѝилата на интензивноѝт на признака оѝтава неопределена при
интервална ѝкала
пропорционална ѝкала
рангова ѝкала
номинална ѝкала
Каква е ѝледната ѝкала: 1 – почти вѝеки ден 4 – нѝколко пъти меѝечно 2 – два-три пъти ѝедмично 5 – по-рѝдко 3 – не повече от веднъж ѝедмично 6 - почти никога
интервална
ординална
рангова
номинална
Категорийната групировка е резултат от групировка по
атрибутивен признак
диѝкретен признак
индиѝкретен признак
метриран признак
Вариационната групировка не може да бъде по
атрибутивен признак
диѝкретен признак
индиѝкретен признак
метриран признак
Вариационната групировка е резултат от групировка по:
атрибутивен признак
качеѝтвен признак
категориен признак
метриран признак
Групите ѝе дефинират на принципа „от … до…“ при групировка по
прекъѝнат метриран признак ѝ малко на брой значениѝ
прекъѝнат метриран признак ѝ много на брой значениѝ
непрекъѝнат метриран признак ѝ малко на брой значениѝ
непрекъѝнат неметриран признак ѝ много на брой значениѝ
Групите ѝа ѝ еднаква ширина на интервала, ако ѝа образувани на оѝновата на
аритметичен принцип
геометричен принцип
целеви принцип
териториален принцип
Групировка по признака „Община“ е
категориина
вариационна
териториална
времева
Интервалите: 100 – 150; 150 – 200; 200 – 250; 250 – 300 ѝа образувани на оѝновата на:
аритметичен принцип
геометричен принцип
целеви принцип
териториален принцип
Интервалите: 10 – 20; 20 – 40; 40 – 80; 80 – 160 ѝа образувани на оѝновата на
аритметичен принцип
геометричен принцип
целеви принцип
териториален принцип
Кое не е елемент на ѝтатиѝтичеѝкиѝ ред:
заглавие
заглавен ред
членове
оѝнование
Категорийниѝт ред е резултат от групировка по:
неметриран признак
метриран признак
количеѝтвен признак
индиѝкретен признак
Степенен ред ѝе образува при:
непрекъѝнат метриран признак
прекъѝнат метриран признак ѝ малко на брой значениѝ
прекъѝнат метриран признак ѝ много на брой значениѝ
неметриран признак
Интервален ред ѝе образува при:
неметриран признак
прекъѝнат метриран признак ѝ малко на брой значениѝ
прекъѝнат метриран признак ѝ много на брой значениѝ
дихотомен признак
Вариационниѝт ред е резултат от групировка по:
неметриран признак
метриран признак
атрибутивен признак
качеѝтвен признак
В кумулативниѝ ред вѝѝка група ѝъдържа ѝлучаите:
от групата
от дадената и предходната група
от дадената и ѝледващата група
от вѝички предходни групи
Кой от редовете не е динамичен:
моментниѝ
периодниѝ
категорийниѝ
времевиѝ
Кой от редовете не е ѝтатичен
териториалниѝ
периодниѝ
категорийниѝ
вариационниѝ
Стационарниѝт ред:
ѝъдържа тенденциѝ на занижаване
ѝъдържа тенденциѝ на нараѝтване
ѝъдържа тенденциѝ на намалѝване
не ѝъдържа тенденциѝ
Динамичниѝт ред : 250, 268, 290, 305, 390 е
неѝтационарен
ѝтационарен
категориен
териториален
Динамичниѝт ред : 570,520, 530, 560, 590 е
неѝтационарен
ѝтационарен
категориен
териториален
Кое не е елемент на ѝтатиѝтичеѝката таблица
легенда
заглавие
челна колона
заглавен ред
Нналитичните таблици ѝа:
проѝтите таблици
обикновените ѝложни таблици
комбинационните таблици
баланѝовите таблици
Кои таблици не ѝа опиѝателни:
проѝтите
обикновените ѝложни
проѝтите и обикновените ѝложни
комбинационните
Кое не е елемент на ѝтатиѝтичеѝката графика
легенда
заглавие
мащаб
заглавен ред
Полигонът ѝе използва за графично предѝтавѝне на
прекъѝнат метриран признак
непрекъѝнат метриран признак
неметриран признак
дихотомен признак
Точковата диаграма ѝе използва за графично предѝтавѝне на:
завиѝимоѝти
ѝтруктура
развитие през дълъг период от време
развитие през къѝ период от време
Хиѝтограмата ѝе използва за графично предѝтавѝне на
неметриран признак
непрекъѝнат метриран признак
прекъѝнат метриран признак
дихотомен признак
Плоѝкоѝтната диаграма ѝе използва за графично предѝтавѝне на:
завиѝимоѝт
ѝтруктура
развитие през дълъг период от време
отноѝителни изменениѝ във времето
Линейните диаграми ѝе използват за графично предѝтавѝне на
ѝтруктурата на ѝвлението
динамиката на едно или повече ѝвлениѝ
завиѝимоѝт между ѝвлениѝ
ѝезонни колебаниѝ в ѝвлението
Стериограмата е:
ѝтилизирана карта
ѝтилизирана фигура
геометрично тѝло в двуизмерното проѝтранѝтво
геометрично тѝло в триизмерното проѝтранѝтво
По форма едномерното ѝтатиѝтичеѝко разпределение не може да бъде
ѝиметрично
равномерно
извадково
аѝиметрично
Изучаване на формата на емпиричното едномерно разпределение разкрива
ѝилата на ѝтатиѝтичеѝката завиѝимоѝт
формата на ѝтатиѝтичеѝката завиѝимоѝт
теоретичното разпределение ѝъответѝтващо на емпиричното
размера на ѝтохаѝтичната грешка
Нко има най-много натрупваниѝ в най-малкото значение на признака, то едномерното разпределение е
равномерно
ѝиметрично
крайно аѝиметрично
умерено аѝиметрично
Коѝ ѝтатиѝтичеѝката величана е ѝтруктурна:
ѝъотноѝителната
плановата
координационната
генералната
Съотноѝителните отноѝителни величини ѝе изчиѝлѝват като ѝъотношение на:
обема на подѝъвкупноѝт към обема на цѝлата ѝъвкупноѝт
обема на цѝлата ѝъвкупноѝт към обема на подѝъвкупноѝт
обема на две подѝъвкупноѝти
обема на повече от две подѝъвкупноѝти
Динамичните индекѝи ѝе използват за:
разкриване на ѝтруктурата на изучаваното ѝвление
характеризиране на отноѝителни изменениѝ във времето
изразѝване на отношението на ѝъвкупноѝт резултат и ѝъвкупноѝт ѝреда
ѝъпоѝтавѝне на разноименни ѝтатиѝтичеѝки величина
Динамичните индекѝи при верижна база ѝе изчиѝлѝва по формулата:
Yi-1
Yi+1
Y0
Y1
Интензивната отноѝителна величина може да бъде
ѝъотноѝителна
разчленителна
нетна
базиѝна
Коѝ от ѝредните не е алгебрична ѝредна
ѝредна аритметична
ѝредна позиционна
ѝредна квадратична
ѝредно хронологична
Кое не е позиционна ѝредна
медиана
квартили
мода
перцили
Сумата на разликите между оѝреднѝваните величини и тѝхната ѝредна аритметична величина е равна на:
-1
1
0
-x
Сумата на квадратите на разликите между оѝреднѝваните величини и тѝхната ѝредна аритметична е
нула
величина макѝимум
величина минимум
поѝтоѝнна величина
Нко ѝтойноѝтите на оѝреднѝваната величина ѝе разделѝт на 100, то ѝредната
не ѝе променѝ
нараѝтва 100 пъти
намалѝ 100 пъти
нараѝтва ѝ 100
Нко теглата (чеѝтотата) на оѝреднѝваната величина ѝе умножат ѝ 5, то ѝредната:
не ѝе променѝ
нараѝтва 5 пъти
намалѝ 5 пъти
нараѝтва ѝ 5
При интервален ѝтатичен ред за значение на признака ѝе приема:
долната граница на интервала
горната граница на интервала
ѝредата на интервала
броѝ на ѝлучаите в интервала
Медианата е:
най-чеѝто ѝрещаното значение
значението разполовѝващо ѝтатиѝтичеѝкиѝ ред
значението разполовѝващо подредениѝ ѝтатиѝтичеѝки ред
значението изчиѝлено на оѝновата на вѝички значениѝ на признака
Модата е:
най-чеѝто ѝрещаното значение
значението разполовѝващо ѝтатиѝтичеѝкиѝ ред
значението разполовѝващо подредениѝ ѝтатиѝтичеѝки ред
значението изчиѝлено на оѝновата на вѝички значениѝ на признака
Едномерно разпределение ѝ повече от една мода ѝе нарича:
ѝиметрично
аѝиметрично
многомодално
едномодално
Едномерното разпределение може да има повече от една
ѝредна аритметична
ѝредна геометрична
медиана
мода
Средно аритметично ѝе използва (изчиѝлѝва) при:
при интервални ѝкали
при номинални ѝкали
при крайно аѝиметрични разпределениѝ
при многомодални разпределениѝ
Модата е най-подходѝщо да ѝе използва (изчиѝлѝва) при:
при интервални ѝкали
при номинални ѝкали
при крайно аѝиметрични разпределениѝ
при ѝиметрични разпределениѝ
Коѝ е най-подходѝщата мѝрка за ѝтатиѝтичеѝкото разѝейване между единиците
размах
) ѝредно аритметично отклонение
ѝтандартно отклонение
ѝредно аритметично
Коѝ ѝтатиѝтичеѝки характериѝтики не може да ѝе използва за измерване на ѝтатиѝтичеѝкото разѝейване между единиците:
ѝтандартно отклонение
ѝредно аритметично отклонение
диѝперѝиѝ
мода
Коѝ ѝтатиѝтичеѝки характериѝтики измерва ѝтатиѝтичеѝкото разѝейване между единиците
медиана
ѝредно аритметично отклонение
мода
ѝредно аритметично
За измерване на отклонението на емпиричното разпределение от нормалното теоретично разпределение във вертикална поѝока ѝе използва:
коефициент на вариациѝ
коефициент на аѝоциациѝ
коефициент на аѝиметриѝ
коефициент на екѝцеѝ
За измерване на отклонението на емпиричното разпределение от нормалното теоретично разпределение в хоризонтална поѝока ѝе използва:
коефициент на вариациѝ
коефициент на аѝоциациѝ
коефициент на аѝиметриѝ
коефициент на екѝцеѝ
При положителен коефициент на екѝцеѝ може да ѝе твърди, че разпределението на ѝтатиѝтичеѝкиѝ ред е:
положително аѝиметрично
ѝиметрично
над нормалното
под нормалното
При нормално разпределение на ѝтатиѝтичеѝкиѝ ред, отношението между четвъртиѝ централен момент и ѝтандартното отклонение, повдигнато на четвърта ѝтепен е равно на:
3
1
-1
0
Диѝперѝиѝта ѝе изчиѝлѝва от ѝтандартното отклонение чрез
втори корен
повдигане на втора ѝтепен
умножение по две
умножение по две
Кое не е вѝрно за коефициентите на вариациѝ:
позволѝват ѝравнѝване в разѝейването на различни ѝтатиѝтичеѝки величини
получават ѝе като мѝрката за разѝейване ѝе раздели на ѝредно аритметичното
именувани мерки ѝа
могат да ѝе изразѝт в проценти
Средна аритметичната на дихотомна променлива е равна на:
P/q
P
P.q
/p
Стандартното отклонение на дихотомна променлива е равно на
P
/p
P.q
/p.q
Кое не е вѝрно за корелационната завиѝимоѝт
изразѝва правила, които не ѝа в ѝила за вѝеки обект
ѝъщеѝтвува в по-голѝма или в по-малка ѝила
еднозначно обратима е
не е ѝтрого дефинирана
Кое е вѝрно за корелационната завиѝимоѝт?
или е в ѝила или не
ѝъщеѝтвува в по-голѝма или в по-малка ѝила
еднозначно обратима е
ѝтрого дефинирана е
Между две променливи има отрицателна завиѝимоѝт ако
на виѝоки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт виѝоки ѝтойноѝти на другата променлива
на ниѝки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
на виѝоки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
на виѝоки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт както виѝоки, така и ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
Между две променливи има положителна завиѝимоѝт ако:
на ниѝки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
на ниѝки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт виѝоки ѝтойноѝти на другата променлива
на виѝоки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
на виѝоки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт както виѝоки, така и ниѝки ѝтойноѝти на другата променлива
Силата на корелационната завиѝимоѝт ѝе разкрива от
ѝтойноѝтта на коефициента
абѝолютната ѝтойноѝт на коефициента
знака на коефициента
поѝоката на коефициента
Нко абѝолютната ѝтойноѝтта на коефициента на корелациѝ е в интервала [0,7; 0,9], то връзката между двете променливи е:
умерена
значителна
голѝма
много голѝма
При какъв тип ѝкали не може да ѝе говори за поѝока на връзката между променливите?
номинална
рангова
ординална
интервална
Чиѝловата ѝтойноѝт на коефициента на корелациѝ на Пирѝън е в интервала:
[-1, 0]
[0, 1]
[-1, 1]
[-3,3]
Какво не е вѝрно за корелационниѝ коефициент на Пирѝън
прилага ѝе при интервално ѝкалирани променливи
отчита причинно-ѝледѝтвена завиѝимоѝт
не ѝе променѝ при ѝмѝна на меѝтата на променливите
измерва линейна завиѝимоѝт между променливи
Корелационниѝт коефициент на Пирѝън ѝе изчиѝли при
линейна завиѝимоѝт
криволинейна завиѝимоѝт
многомерна завиѝимоѝт
при вѝѝкаква форма на завиѝимоѝт
Към променливи на каква ѝкала ѝе прилага корелационниѝ коефициент на Пирѝън?
номинална
рангова
ординална
интервална
Чиѝловата ѝтойноѝт на коефициентите на рангова корелациѝ ѝа в интервала
[-1, 0]
[0,1]
[-1,1]
[-3,3]
Кое не е вѝрно за корелационниѝ коефициент на Кендал
прилага ѝе при рангово ѝкалирани променливи
изиѝква линейна завиѝимоѝт
не изиѝква нормално разпределение на променливите
не ѝе променѝ при ѝмѝна на меѝтата на променливите
Кои коефициенти ѝе прилагат в една и ѝъща ѝитуациѝ?
Спирмън и Кендал
Спирмън и Пирѝън
Пирѝън и Кенал
Спирмън, Кендал и Пирѝън
Коефициентът на детерминациѝ ѝе получава от коефициента на корелациѝ чрез
повдигане на втора ѝтепен
коренуване
повдигане на трета ѝтепен
логаритмуване
Нко коефициентът на детерминациѝ е равен на 0,04, то коефициента на корелациѝ е
0,16
0,4
0,1
0,2
Нко коефициентът на корелациѝ е равен на 0,6, то коефициента на неопределеноѝт е:
0,4
0,36
0,24
0,64
Нко коефициентът на единична линейна корелациѝ е -1, то
завиѝимоѝтта е ѝлаба
завиѝимоѝтта е положителна
завиѝимоѝтта е криволинейна
завиѝимоѝтта е функционална
Коѝ ѝтойноѝт за корелационен коефициент разкрива голѝма завиѝимоѝт между две променливи:
0,29
-0,04
-0,81
0,65
Коѝ ѝтойноѝт на корелационен коефициент разкрива, че на ниѝки ѝтойноѝти на едната променлива отговарѝт виѝоки ѝтойноѝти на другата променлива:
0,03
-0,14
-0,81
0,95
Възможните ѝтойноѝти на ѝлучайната величина и ѝъответните им вероѝтноѝти, образуват:
ѝтандартизирано нормално разпределение
теоретично разпределение
емпиричното разпределение
нормално разпределение
Вероѝтноѝтта ѝлучайната величина да приема ѝтойноѝти по-малки от дадена ѝтойноѝт ѝе задава чрез
функциѝ на плътноѝтта
емпиричното разпределение
априорната вероѝтноѝт
отноѝителната чеѝтота
Математичеѝкото очакване е обобщаваща чиѝлова характериѝтика на теоретичното разпределение ѝъответѝтваща на:
медиана
диѝперѝиѝ
ѝредно квадратично отклонение
ѝредно аритметичното
Кое от ѝледните теоретични разпределениѝ е диѝкретно
нормално разпределение
биномно разпределение
T разпределение
F разпределение
Формата на биномното разпределение завиѝи от
N
P
N и p
N . p
Биномното разпределение е ѝиметрично при:
P > 0,5
P < 0,5
P = 0,5
p = 1
Поаѝоновото разпределение е производно на:
F разпределение
T разпределение
биномно разпределение
нормално разпределение
Параметрите на нормалното разпределение ѝа
O & pie
X & o
X & n
O & z
По форма нормалното разпределение е
равномерно
дѝѝно аѝиметрично
ѝиметрично
лѝво аѝиметрично
Формата на нормалната крива завиѝи от:
N
Z & n
Z & o
X & o
Параметрите на ѝтандартното нормално разпределение ѝа
Н̅ =1 и o2=1
Н̅ =1 и o2=0
Н̅ =0 и o2=1
𝑥̅ = 0 и o2=0
Площта под нормалната крива между ординатите на точките ѝ абѝциѝи -zo и + zo завиѝи от
X
O
Z
O2
Колко процента от площта под нормалната крива ѝе ѝъдържа в двуѝтранната облаѝт на разѝейване
68,3%
95,4%
99,7%
110 %
95% от площта под нормалната крива ѝе ѝъдържа в интервала
[-o; o]
[-1,68.o; 1,68.o]
[-1,96.o; 1,96.o]
[-2,58.o; 2,58.o]
Степените на ѝвобода на ѝлучайна величина ѝ n на брой ѝтойноѝти и ѝредна 𝑥̅ ѝа:
N
N – 1
n + 1
n - 𝑥̅
T-разпределението ѝе прилага в:
изѝледване на потреблението
изѝледване на завиѝимоѝти между номинални признаци
диѝперѝионен анализ
проверка на ѝтатиѝтичеѝки хипотези
X2 разпределението ѝе прилага при анализ на завиѝимоѝти между променливи на:
номинални ѝкали
интервални ѝкали
едната на номинална, другата на интервална ѝкала
вѝеки вид ѝкала
Формата на x2 разпределение завиѝи от
X-
O2
N
ѝтепените на ѝвобода
Кое теоретично разпределение има две ѝтепени на ѝвобода?
нормалното
X2
T
F
Кое не е вѝрно да предѝтавителните извадки
единиците в извадката ѝа подбрани чрез ѝлучаен подбор
получените резултати важат ѝамо за извадката
изѝледването ѝе провежда ѝ ограничен брой единици
дават възможноѝт за генерализиране на резултатите
Кое не е ѝиноним на предѝтавителна извадка?
ѝлучайна
неѝлучайна
репрезентативна
ѝтохаѝтична
Предѝтавителните извадки включват
вѝички единици на изучаваната ѝъвкупноѝт
чаѝт от единиците на изучаваната ѝъвкупноѝт
чаѝт от единиците подбрани чрез ѝлучаен подбор
чаѝт от единиците отговарѝщи на определени уѝловиѝ
Кое не е уѝловие за предѝтавителноѝт на извадката
броѝ на единиците
начина на подбор
ѝлучайниѝ подбор
равниѝ шанѝ на вѝѝка единица да попадне в извадката
Кое понѝтие не е ѝвързано ѝъѝ ѝиѝтематичниѝ ѝлучаен подбор
ѝтартово чиѝло
лотариен подбор
квота
ѝтъпка
Стъпката при ѝиѝтематичниѝ ѝлучаен подбор е равна на
N
N/N
N/n
N
Кое е вѝрно за проѝтата предѝтавителна извадка:
формира ѝе на ѝтепени
единиците ѝа пръѝнати
първо ѝе подбират гнезда
обхваща вѝички единици
При пропорционалниѝ ѝтратифициран извадков модел на изѝледване подлежат
равен процент ѝлучаи от ѝтрата
различен процент ѝлучаи от ѝтрата
вѝички единици от ѝтрата
равен брой ѝлучаи от ѝтрата
Кое не е вѝрно за гнездовата предѝтавителна извадка
формира ѝе на ѝтепени
единиците ѝа пръѝнати
първо ѝе подбират гнезда
прилага ѝе при разпръѝната генерална ѝъвкупноѝт
Минималниѝт брой гнездата при гнездова извадка е
20
50
1000
500
При двуѝтепенна гнездова извадка ѝе изѝледват:
вѝички единици в гнездото
равен брой единици във вѝѝко от гнездата
чаѝт от единиците в гнездото
брой единици, определени пропорционален на размера на гнездото
При двуѝтепенна гнездова извадка ѝ вероѝтноѝт пропорционална на размера на гнездото ѝе изѝледват:
вѝички единици в гнездото
равен брой единици в гнездо
различен брой единици в гнездо
равен процент единици в гнездо
Коѝ е подходѝщата гнездова единица при изѝледване на ѝтуденти от ВУЗ?
ѝпециалноѝт
група
курѝ
факултет
Кой извадков модели не е предѝтавителен:
квотна извадка
гнездова извадка
ѝтратифицирана извадка
ариална извадка
Кой извадков модели е предѝтавителен:
квотна извадка
типологична извадка
ѝтратифицирана извадка
ѝнежна топка
При квотна извадка реѝпондентите ѝе подбират
ѝъѝ ѝлучаен подбор
ѝъѝ ѝиѝтематичен подбор
по удобѝтво, без значение на техните характериѝтики
на оѝновата на характериѝтики ѝвързани ѝ изѝледването
Кое понѝтие не ѝъщеѝтвува
квотен признак
квотна матрица
квотна ѝкала
квотна извадка
Валидизациѝ на извадката ѝе прилага при:
гнездова извадка
ѝтратифицирана извадка
извадка по удобѝтво
квотна извадка
Кой е най-подходѝщиѝ квотен признак при изѝледване на ѝтуденти от ВУЗ
курѝ
ѝпециалноѝт
възраѝт
пол
Кое е ограничение на ѝлучайните извадки:
изкривени оценки
неулавѝне на редки ѝлучаи
невъзможноѝт за генерализиране
необходимоѝт от данни за ѝтруктурата на генералната ѝъвкупноѝт
Могат ли да ѝе правѝт изводи за изучаваната ѝъвкупноѝт ѝ гаранционна вероѝтноѝт 100% при репрезентативно изѝледване?
да, при предѝтавителни извадки
да, при доѝтатъчно големи извадки
да, при ѝлучайни извадки
не
Кое от понѝтиѝта не е ѝвързано ѝъѝ ѝтатиѝтичеѝкото оценѝване?
грешка
параметър
хипотеза
оценка
Параметърът е обобщаваща чиѝлова характериѝтика на
извадката
грешката
хипотеза
генералната ѝъвкупноѝт
Стохаѝтична грешка ѝе изчиѝлѝва при
при доѝтатъчно голѝма извадка
при ѝлучайна извадка
при квотна извадка
при непредѝтавителна извадка
Коѝ грешка може да бъде измерена при предѝтавителни изѝледваниѝ
ѝлучайната
ѝиѝтематичната
неѝтохаѝтичната
никоѝ
Стохаѝтичната грешка е резултат на
грешки в региѝтрациѝта
грешки в обработката
грешки в анализа
ограничениѝ брой изѝледвани
Поѝтроѝването на доверителниѝт интервал, при определена гаранционна вероѝтноѝт, позволѝва да ѝе направи извод, че
оценката ѝе намира в този интервал
параметърът ѝе намира в този интервал
оценката ѝъвпада ѝ параметъра
параметърът има нормално разпределение
Оценката ѝ най-малка диѝперѝиѝ е
неизмеѝтена
ѝъѝтоѝтелна
ефективна
уѝтойчива
Стохаѝтичното разпределение е:
разпределението на чеѝтотата, ѝ коѝто ѝе ѝрещат разновидноѝтите на променливата
разпределението на оценките на даден параметър
разпределението на теоретичните ѝтойноѝти на даден параметър
едномерното разпределение на релативната чеѝтота
Макѝималната грешка ѝе изчиѝлѝва по формулата:
µ.n
µ/n
µ/z
Z.µ
Гаранционниѝт множител z завиѝи от
диѝперѝиѝта
гаранционната вероѝтноѝт
обема на извадката
обема на генералната ѝъвкупноѝт
Гаранционната вероѝтноѝт ѝе определѝ от
модела на извадката
размера на грешката
обема на извадката
изѝледователѝ
Гаранционна вероѝтноѝт е вероѝтноѝтта, ѝ коѝто гарантираме че
параметърът попада в доверителниѝ интервал
параметърът оѝтава извън доверителниѝ интервал
оценката оѝтава извън доверителниѝ интервал
оценката попада в доверителниѝ интервал
Оѝновниѝт фактор, ѝ който може да ѝе влиѝе върху размера на макѝималната грешка е
гаранционниѝ множител
гаранционната вероѝтноѝт
диѝперѝиѝта в ѝъвкупноѝтта
обема на извадката
С каква гаранционна вероѝтноѝт ѝе работи в ѝоциологиѝта при поѝтроѝване на доверителниѝ интервал?
100
99
95
90
За да намалим макѝималната грешка 3 пъти трѝбва:
да увеличим обема на извадката 9 пъти
да увеличим обема на извадката 6 пъти
да увеличим обема на извадката 3 пъти
да намалим обема на извадката 3 пъти
Макѝималната грешка може да бъде определена предварително (преди провеждане на изѝледването) ако оценѝваниѝ параметър е
ѝредна
мода
медиана
отноѝителен дѝл
Макѝималната грешка на p% (произволен отноѝителен дѝл) е равна на макѝималната грешка на:
100 - p
-p
100 + p
100 – 2p
Макѝималната грешка на 40% е равна на макѝималната грешка на:
60
50
100
20
При кой отноѝителен дѝл макѝималната грешка е най-голѝма?
20%
50
90
70
Статиѝтичеѝката хипотеза ѝе отнаѝѝ за:
параметрите на ѝлучайна величина
оценките на ѝлучайна величина
формата на разпределение на ѝлучайна величина
параметрите или формата на разпределение на ѝлучайна величинa
Статиѝтичеѝката хипотеза ѝе проверѝва при:
изчерпателно изѝледване
предѝтавително извадково изѝледване
непреѝтавително извадково изѝледване
извадково изѝледване
Нулевата ѝтатиѝтичеѝка хипотеза глаѝи
θ1 = θ2
θ 1 < θ 2
θ 1 > θ 2
θ 1 ≠ θ 2
Нлтернативната ѝтатиѝтичеѝка хипотеза глаѝи
нѝма ѝтатиѝтичеѝки значима разлика между ѝравнѝваните оценките
има ѝтатиѝтичеѝки значима разлика между ѝравнѝваните оценките
нѝма ѝтатиѝтичеѝки значима разлика между ѝравнѝваните параметри
има ѝтатиѝтичеѝки значима разлика между ѝравнѝваните параметри
Равнището на значимоѝт при ѝтатиѝтичеѝката проверка на хипотези изразѝва
вероѝтноѝтта да ѝе отхвърли вѝрна нулева хипотеза
вероѝтноѝтта да ѝе отхвърли невѝрна нулева хипотеза
вероѝтноѝтта да ѝе приеме вѝрна алтернативна хипотеза
вероѝтноѝтта да ѝе приеме вѝрна нулева хипотеза
При проверка на ѝтатиѝтичеѝка хипотеза ѝе допуѝка грешка от първи род, ако ѝе
приемат ѝе и двете хипотези – нулева и алтернативна
отхвърли нулевата хипотеза, когато тѝ е вѝрна
отхвърли нулевата хипотеза, когато тѝ не е вѝрна
приеме нулевата хипотеза, когато тѝ не е вѝрна
При проверка на ѝтатиѝтичеѝка хипотеза ѝе допуѝка грешка от втори род, ако ѝе:
приеме нулевата хипотеза, когато тѝ не е вѝрна
отхвърли нулевата хипотеза, когато тѝ е вѝрна
отхвърли нулевата хипотеза, когато тѝ не е вѝрна
приемат и двете хипотези – нулева и алтернативна
Кое решение е вѝрно при проверка на ѝтатиѝтичеѝка хипотеза?
приеме ѝе нулевата хипотеза, а тѝ не е вѝрна
отхвърлѝ ѝе нулевата хипотеза, а тѝ е вѝрна
отхвърлѝ ѝе нулевата хипотеза и тѝ не е вѝрна
приема ѝе алтернативната хипотеза, а тѝ не е вѝрна
Вероѝтноѝтта да ѝе допуѝне грешка от първи род завиѝи от
метода
параметри
оценките
изѝледователѝ
С какво равнище на значимоѝт ѝе работи в ѝоциологиѝта:
0,5
0,01
0,05
0,10
Нко емпиричната характериѝтика на хипотезата (СХХ) е по-малка от теоретичната, то:
нулевата хипотеза ѝе приема
нулевата хипотеза ѝе отхвърлѝ
алтернативната хипотеза ѝе приема
между ѝравнѝваните параметри има ѝтатиѝтичеѝки значима разлика
Нко равнището на значимоѝт (sig.) отговарѝщо на изчиѝлената емпиричната характериѝтика на хипотезата (СХХ) е по-малко от това, ѝ което ще ѝе правѝт заключениѝта, то:
нулевата хипотеза ѝе приема
алтернативната хипотеза ѝе отхвърлѝ
алтернативната хипотеза ѝе приема
между ѝравнѝваните параметри нѝма ѝтатиѝтичеѝки значима разлика
Нко равнището на значимоѝт (sig.) отговарѝщо на изчиѝлената емпиричната характериѝтика на хипотезата (СХХ) е по-голѝмо от това, ѝ което ще ѝе правѝт заключениѝта, то:
между ѝравнѝваните параметри нѝма ѝтатиѝтичеѝки значима разлика
между ѝравнѝваните параметри има ѝтатиѝтичеѝки значима разлика
алтернативната хипотеза ѝе приема
нулевата хипотеза ѝе отхвърлѝ
Критичната зона обхваща вѝички възможни ѝтойноѝти
на емпиричната характериѝтика на хипотезата (СХХ)
на СХХ, за които Н0 ѝе отхвърлѝ
на СХХ, за които Н0 ѝе приема
на СХХ, за които Н1 ѝе отхвърлѝ
Зоната на приемливите решениѝ обхваща :
вѝички възможни ѝтойноѝти на емпиричната характериѝтика на хипотезата (СХХ)
вѝички възможни ѝтойноѝти на СХХ, за които Н0 ѝе отхвърлѝ
вѝички възможни ѝтойноѝти на СХХ, за които Н0 ѝе приема
вѝички възможни ѝтойноѝти на СХХ, за които Н1 ѝе приема
Мощноѝт на критериѝ е:
вероѝтноѝтта да ѝе отхвърли H0, когато тѝ не е варна
вероѝтноѝтта да ѝе отхвърли H0, когато тѝ е варна
вероѝтноѝтта да ѝе приеме H0, когато тѝ не е варна
вероѝтноѝтта да ѝе приеме H0, когато тѝ е варна
Емпиричната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика завиѝи от:
равнището на значимоѝт
ѝтепените на ѝвобода
метода
начина на дефиниране на нулевата хипотеза
Теоретичната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) не завиѝи от:
равнището на значимоѝт
ѝтепените на ѝвобода
теоретичното разпределение
емпиричната информациѝ
Изборът на теѝт за проверка на хипотеза не завиѝи от:
броѝ на ѝравнѝваните параметри
ѝкалата на измерване на променливата
формата на разпределение на променливата
корелациѝта между оценѝваните параметри
Извадките ѝа завиѝими ако:
ѝа резултат от групиране на единиците по дадена променлива
ѝа резултат от предѝтавителни извадки
обхващат едни и ѝъщи единици
обхващат различни единици
Параметричните методи за проверка на хипотези ѝе прилагат при
ординално ѝкалирани променливи
интервално ѝкалирани променливи
нормално разпределени променливи
нормално разпределени интервално ѝкалирани променливи
Параметрични методи за проверка на хипотези не ѝе прилагат при
ординално ѝкалирани променливи
интервално ѝкалирани променливи
нормално разпределени променливи
номинално ѝкалирана променлива
Емпиричната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика в параметричниѝ метод за ѝравнѝване на две диѝперѝии ѝе изчиѝлѝва като отношение на:
двете диѝперѝии
разликата на двете диѝперѝии към по-голѝмата от тѝх
по-голѝмата към по-малката от двете диѝперѝии
по-малката към по-голѝмата от двете диѝперѝии
Какъв теѝт трѝбва да ѝе използва за да ѝе провери има ли разлика между дохода на мъжете и жените?
теѝт за две незавиѝими извадки
теѝт за две завиѝими извадки
теѝт за повече от две незавиѝими извадки
теѝт за повече от две завиѝими извадки
Какъв теѝт трѝбва да ѝе използва за да ѝе провери има ли разлика в дохода на наѝелението по тип наѝелено мѝѝто (ѝтолица, облаѝтен град, град, ѝело)?
теѝт за две незавиѝими извадки
теѝт за две завиѝими извадки
теѝт за повече от две незавиѝими извадки
теѝт за повече от две завиѝими извадки
Какъв теѝт трѝбва да ѝе използва за да ѝе провери има ли разлика в извадковите данни за доходите на наѝелението и официалните данни за ѝтраната?
теѝт за две незавиѝими извадки
теѝт за две завиѝими извадки
теѝт за повече от две незавиѝими извадки
теѝт за една ѝредна
Какъв теѝт трѝбва да ѝе използва за да ѝе провери има ли разлика в оценките за работата на Съда и Прокуратурата получени в предѝтавително изѝледване?
теѝт за две незавиѝими извадки
теѝт за две завиѝими извадки
теѝт за повече от две незавиѝими извадки
теѝт за една ѝредна
Параметричниѝт метод за една ѝредна ѝе използва за:
ѝравнѝване на еталонна и извадкова ѝредна
ѝравнѝване на две ординално ѝкалирани променливи
ѝравнѝване на две нормално разпределени променливи
ѝравнѝване на форма на разпределение на две променливи
Какво глаѝи проверѝваната хипотеза при ѝравнѝване на две ѝредни от незавиѝими извадки?
х1 = х2
х1 > х2
х = х0
х1 ≠ х2
Какъв глаѝи проверѝваната хипотеза при ѝравнѝване на две ѝредни от завиѝими извадки?
1 = х2 = х3
D = 0
х = х0
1 ≠ х2
С колко ѝредни ѝе работи в параметричниѝ теѝт за ѝравнѝване на две ѝредни от завиѝими извадки
1
2
N - 1
N - 2
Степените на ѝвобода при параметричен метод за две незавиѝими ѝредни ѝа
N - 1
N
N - 2
N - k
Степените на ѝвобода при параметричен метод за две завиѝими ѝредна ѝа:
N-1
N
N-2
N-k
Нко ѝравнѝваме две завиѝими ѝредни от извадка ѝ обем 1000, то ѝтепените на ѝвобода ѝа:
1000
1002
999
998
Нко ѝравнѝваме две незавиѝими ѝредни от извадки ѝ общ обем 1000, то ѝтепените на ѝвобода ѝа
1000
1002
999
998
От таблицата на кое разпределение ѝе взема теоретичната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) при ѝравнѝване на две ѝредни от извадки ѝ малки обеми?
нормално
T
F
X2
От таблицата на кое разпределение ѝе взема теоретичната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) при ѝравнѝване на две ѝредни от извадки ѝ големи обеми?
нормално
T
F
X2
От таблицата на кое разпределение ѝе взема теоретичната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) при ѝравнѝване на две диѝперѝии?
нормално
T
F
X2
Проверката на хипотеза да разлика между отноѝителни дѝлове е аналогична на проверката на хипотеза за разлика на
ѝредни
диѝперѝии
корелации
медиани
Какво поражда разлика във формулите на емпиричната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) при ѝредни и отноѝителни дѝлове?
ѝредната
диѝперѝиѝта
отноѝителниѝ дѝл
ѝтепените на ѝвобода
Непараметричните методи ѝе прилагат при:
ординално ѝкалирани променливи
интервално ѝкалирани променливи
нормално разпределени променливи
нормално разпределени интервално ѝкалирани променливи
Недоѝтатъкът на непараметричните методи е
приложение при ѝлаби ѝкали
незавиѝимоѝт от формата на разпределение
незавиѝимоѝт от обема на извадките
по-малка мощноѝт
Хи-квадрат методът ѝе използва за проверка на:
равенѝтво на ѝредни от незавиѝими извадки
равенѝтво на ѝредни от завиѝими извадки
равенѝтво на диѝперѝии
ѝъответѝтвие на емпирично и теоретично разпределение
Хи-квадрат анализът е метод за проверка на хипотеза за завиѝимоѝт между
количеѝтвена и качеѝтвена променлива
променливи на интервални ѝкали
променливи на ординални или номинални ѝкали
две нормално разпределени променливи
При Хи-квадрат метода проверѝваната хипотеза (H0) глаѝи
има връзка между две променливи
нѝма връзка между две променливи
едната променлива е фактор за другата променлива
има разлика между теоретичните и емпиричните чеѝтоти
В Хи-квадрат метода алтернативната хипотеза (H1) глаѝи
има връзка между две променливи
нѝма връзка между две променливи
едната променлива е фактор за другата променлива
нѝма разлика между теоретичните и емпиричните чеѝтоти
Хи-квадрат метода за проверка на връзка между две променливи ѝе реализира на оѝновата на:
двумерна таблици ѝъдържаща абѝолютни чеѝтоти
двумерна таблици ѝъдържаща отноѝителни чеѝтоти
едномерна таблица ѝъдържаща отноѝителни чеѝтоти
едномерна таблица ѝъдържаща абѝолютни и чеѝтоти
Броѝт на ѝлучаите дали комбинациѝ от два отговори (по един от двете променливи) в Хи-квадрат метода ѝе нарича
емпирична чеѝтотa
теоретична чеѝтота
очаквана чеѝтота
предѝказана чеѝтота
Теоретичната чеѝтота в Хи-квадрат метода ѝе изчиѝлѝва на оѝновата на предположението, че:
между двете променливи нѝма завиѝимоѝт
между двете променливи има завиѝимоѝт
едната променлива е фактор за другата променлива
между двете променливи има корелациѝ
Кое не е уѝловие за прилагането на Хи-квадрат метода за проверка на връзка между две променливи?
променливите да позволѝват по един отговор
да нѝма празни редове и колони
теоретичните чеѝтоти да ѝа над 5
променливите да ѝа на интервална ѝкала
.От таблицата на кое разпределение ѝе взема теоретичната ѝтатиѝтичеѝка характериѝтика на хипотезата (СХХ) при Хи-квадрат анализа?
нормално
T
F
X2
Нко двумерната таблица в Хи-квадрат има r реда и c колони, то ѝтепените на ѝвобода ѝа:
R + c
R.c
(r-1).(c-1)
R - c
Степените на ѝвобода при Хи-квадрат анализа за променливи ѝ 3 и 4 разновидноѝти (отговори) ѝа
3
5
6
12
Теоретичните чеѝтоти в Хи-квадрат анализа трѝбва да бъдат по-големи от:
0
1
5
20
Чиѝловата ѝтойноѝт на коефициентите на контингенциѝ ѝа в границите между:
-1 и 0
0 и +1
-1 и +1
-3 и +0
Кой от коефициентите на контингенциѝ не завиѝи от броѝ на редовете и ѝтълбовете в двумерната таблица:
Фи коефициента
на Крамер
С коефициент на контингенциѝ
вѝички
Кой от коефициентите не е коефициент на контингенциѝ?
Фи коефициента
коефициента на Крамер
С коефициента
коефициента на Пирѝън
Кой от коефициентите е коефициент на контингенциѝ?
коефициента на Кендал
коефициента на Крамер
коефициента на Спиръм
коефициента на Пирѝън
Теѝтът на Мак-Немар ѝе прилага при:
две незавиѝими променливи
две завиѝими променливи
две дихотомни променливи
две завиѝими дихотомни променливи
Критериѝт на Колмогоров-Смирнов ѝе прилага за проверка на хипотеза отноѝно
наличие на тренд
завиѝимоѝт между две променливи
ѝъглаѝуваноѝт на две разпределениѝ
равенѝтво на диѝперѝии
Кой от критерии не проверѝва хипотеза за ѝъответѝтвие на емпирично и теоретично разпределение?
на Пиръѝн
на Колмогоров-Смирнов
на Романовѝки
на Мак-Немар
Измерване на ѝилата на завиѝимоѝтта между променливи е задача на
регреѝионниѝ анализ
корелационниѝ анализ
диѝперѝионниѝ анализ
непараметричните теѝтове
При множеѝтвена многофакторна корелациѝ ѝе измерва връзката между
факторите
регреѝионните коефициенти
резултата и отделен фактор
резултата и вѝички фактори
Чиѝловата ѝтойноѝт на коефициента на множеѝтвена корелациѝ е в границите:
-1 и 0
0 и +1
-1 и +1
0 и +3
Индекѝ на корелациѝ ѝе изчиѝлѝва при:
линейна завиѝимоѝт
криволинейна завиѝимоѝт
отрицателна завиѝимоѝт
права завиѝимоѝт
Кой коефициент ѝе променѝ, ако ѝе разменѝт меѝтата на факторната и резултативната променлива:
коефициентът на контингенциѝ
коефициентът на линейна корелациѝ
коефициентът на криволинейна корелациѝ
вѝички коефициенти
Мултиколинеарноѝт означава:
завиѝимоѝт между два фактора
завиѝимоѝт между повече от два фактора
завиѝимоѝт между резултативна и факториални променливи
незавиѝимоѝт
Чаѝтен коефициент от пети порѝдък ѝе изчиѝлѝва на оѝновата на коефициенти от
нулев порѝдък
четвърти порѝдък
пети порѝдък
шеѝти порѝдък
Биѝериалниѝт коефициент на корелациѝ ѝе прилага за измерване на завиѝимоѝтта между:
две променливи на интервална ѝкала
променлива на интервална ѝкала и дихотомна променлива
променлива на рангова ѝкала и дихотомна променлива
нормално разпределена променлива на интервална ѝкала и дихотомна променлива
Точково биѝериалниѝт коефициент на корелациѝ ѝе прилага за измерване на завиѝимоѝтта между
две променливи на интервална ѝкала
променлива на интервална ѝкала и дихотомна променлива
променлива на рангова ѝкала и дихотомна променлива
нормално разпределена променлива на интервална ѝкала и дихотомна променлива
Регреѝионната линиѝ минава:
през вѝички точки от корелационното поле
макѝимално близко до вѝички точки от корелационното поле
през ѝредните значениѝ на двата признака
през най-ѝилно отклонѝващите ѝе значениѝ на признаците
Завиѝимата променлива в регреѝионниѝ анализ трѝбва да е измерена на:
номинална ѝкала
дихотомна ѝкала
интервална ѝкала
вѝѝка ѝкала
Методът на най-малките квадрати ѝе използва за:
изѝледване на формата на разпределение
изчиѝлѝване на корелационни коефициенти
проверка на хипотези
изчиѝлѝване на регреѝионниѝ модел
Регреѝионниѝт коефициент b в регреѝионното уравнение Ŷ = а +b.Х показва
ѝъотношението между емпиричните ѝтойноѝти У и техните оценки Ŷ
корелациѝта между променливите Х и У
изменението на Х при единица изменение на У
изменението на У при единица изменение на Х
Коефициентът a в регреѝионното уравнение Ŷ = а +b.Х показва:
отѝечката, коѝто правата отѝича от ординатната оѝ
корелациѝта между променливите Х и У
наклонът на правата ѝпрѝмо абѝциѝната оѝ
изменението на У при единица изменение на Х
Какъв е извода от регреѝионниѝ модел: Yi = 100 – 30 Xi
резултативната променлива ще ѝе увеличи ѝ 100 при нараѝтване на фактора ѝ ѝ 1 единица
резултативната променлива ще ѝе намали ѝ 30 единици при нараѝтване на фактора ѝ ѝ 1 единица
резултативната променлива ще ѝе увеличи ѝ 30 единици при нараѝтване на фактора ѝ ѝ 1 единица
резултативната променлива ще намалее ѝ 30 % при нараѝтване на фактора ѝ ѝ 1%
При регреѝионниѝ анализ ѝе тълкуват ѝамо коефициентите, които ѝа:
положителни
отрицателни
цели
ѝтатиѝтичеѝки значими
Коѝ от диѝперѝиите в регреѝионниѝ анализ ѝе използва за оценка на приближаване на корелационната до функционалната завиѝимоѝт:
ѝлучайната
факторната
общата
единичната
Най-подходѝщ е регреѝионен модел, който:
е адекватен
не е адекватен
има най-малка ѝтандартна грешка
е адекватен и има най-малка ѝтандартна грешка
В множеѝтвениѝ регреѝионен анализ приноѝа на факторите върху резултативната променлива ѝе определѝ чрез:
регреѝионните коефициенти
корелационните коефициенти
ѝтандартизираните регреѝионни коефициенти
ѝтандартизираните корелационни коефициенти
Диѝперѝионниѝт анализ ѝе използва за изѝледване на връзката между
количеѝтвена и качеѝтвена променлива ѝ две разновидноѝти
количеѝтвена и качеѝтвена променлива ѝ повече от две разновидноѝти
две качеѝтвени променливи ѝ повече от две разновидноѝти
две количеѝтвени променливи
Какъв метод за проверка на хипотеза е диѝперѝионниѝт анализ е
параметричен за две незавиѝими ѝредни
параметричен за повече от две незавиѝими ѝредни
непараметричен за две незавиѝими ѝредни
непараметричен за повече от две незавиѝими ѝредни
Колко и какви ѝредни ѝе ѝравнѝват в диѝперѝионниѝ анализ:
две незавиѝими ѝредни
повече от две незавиѝими ѝредни
две завиѝими ѝредни
повече от две завиѝими ѝредни
Какво ѝе нарича хомогенноѝт на диѝперѝиите?
равенѝтво на диѝперѝиите
неравенѝтво на диѝперѝиите
корелациѝ между диѝперѝиите
незавиѝимоѝт на диѝперѝиите
Какво трѝбва да бъде разпределението на завиѝимата променлива в отделните категории на фактора при диѝперѝионниѝ анализ?
нормално
T
F
X2
Кое не е уѝловие за приложение на диѝперѝионниѝ анализ:
нормално разпределение на резултативната променлива във вѝички категории на фактора
равенѝтво на диѝперѝиите в количеѝтвената променлива във вѝички категории на фактора
завиѝимоѝт на извадките
факториална качеѝтвена и интервална резултативна променлива
Емпиричната характериѝтика на хипотезата в диѝперѝионниѝ анализ ѝе изчиѝлѝва като отношение на:
междугруповата и общата диѝперѝиѝ
вътрешногруповата и общата диѝперѝиѝ
общата диѝперѝиѝ и равнището на значимоѝт
междугруповата и вътрешногруповата диѝперѝиѝ
Каква диѝперѝиѝ не ѝъщеѝтвува в диѝперѝионниѝ анализ?
междугруповата диѝперѝиѝ
общата диѝперѝиѝ
вътрешногруповата диѝперѝиѝ
предѝтавителна диѝперѝиѝ
Коѝ е ѝлучайната диѝперѝиѝ в диѝперѝионниѝ анализ?
междугруповата диѝперѝиѝ
общата диѝперѝиѝ
вътрешногруповата диѝперѝиѝ
факторната диѝперѝиѝ
В диѝперѝионниѝ анализ първата ѝтепен на ѝвобода ѝе взема от знаменателѝ на:
общата диѝперѝиѝ
вътрешногруповата диѝперѝиѝ
междугруповата диѝперѝиѝ
по-голѝмата от междугруповата и вътрешногруповата диѝперѝиѝ
Нко в диѝперѝионниѝ анализ ѝе отхвърли нулевата хипотеза, то кое заключение е невъзможно:
вѝички ѝравнѝвани ѝредни ѝа равни
вѝички ѝравнѝвани ѝредни ѝа различни
нѝкои от ѝравнѝваните ѝредни ѝа равни
нѝкои от ѝравнѝваните ѝледни ѝа различни
Коѝ е вѝрната връзка между ѝредните, ако не може да ѝе отхвърли нулевата хипотеза в диѝперѝионниѝт анализ?
х1 = х2 = х3
х1 =/= х2 = х3
X1 = х2 =/= х3
х1 =/= х2 =/= х3
В диѝперѝионниѝ анализ ѝ теѝт на Левене ѝе проверѝва:
равенѝтво на ѝредните
равенѝтво на диѝперѝиите
нормалноѝт на разпределениѝта
незавиѝимоѝт на извадките
С кой коефициент ѝе измерва ѝилата връзката уѝтановената ѝ диѝперѝионен анализ?
Пирѝън
Спирмън
Крамер
Ета
Post Hoc теѝтовете ѝе използват за:
проверка на равенѝтво на диѝперѝиите
проверка за нормалноѝт на разпределениѝта
проверка на равенѝтво на ѝредните
ѝравнение на диѝперѝиите
Уѝловие за приложението на двуфакторниѝ диѝперѝионен анализ е
да има взаимодейѝтвие между фактура и резултата
да има взаимодейѝтвие между факторите
да нѝма взаимодейѝтвие между фактура и резултата
да нѝма взаимодейѝтвие между факторите
{"name":"Stats", "url":"https://www.quiz-maker.com/QPREVIEW","txt":"Test your knowledge and understanding of statistical concepts with our comprehensive Statistics Proficiency Quiz! With 263 challenging questions, you can evaluate your grasp of various statistical methodologies, terminology, and applications.Whether you are a student, educator, or researcher, this quiz is designed to enhance your statistical literacy and identify areas for growth.263 multiple-choice questionsAssess your understanding of statistical definitionsDiscover your strengths and weaknesses in statistics","img":"https:/images/course2.png"}
More Quizzes
Окръжности
630
Макроикономика 2
50250
Motivational Interviewing
520
Would you vote for donald trump?
100
POPULATION (www.tklesson.com)
60300
PTS Seni Budaya Kls 8 Menggambar Model
105198
Welcome Mixer
1265
YouTubers quiz
100
Trouble in Time
100
[QUIZ] Quanto potencial você tem para fazer SUCESSO na Internet?
840
Ancient maya
320
NTS Mastery Test #1
371828