Make your own quiz Manage my Quizzes Plans / Features Guides and Help Contact Privacy & Security

Разберете Емоционалната си възраст

Ако погледна в огледалото и не харесвам това, което виждам аз ще:

а. ..ще се разтревожа.. дори може би много. Няма нищо лошо в това да искам да изглеждам и да се чувствам в най-добрата си форма. Да поддържам външния си вид е постоянен натиск за мен в моя живот. Със сигурност бих обмислила пластична хирургия, ако смятах че се нуждая от нея.

б. .. ще отделя повече време за грижи за себе си. Ако става дума за нещо, върху което имам контрол (като например физически упражнения, да ям по-здравословно, или да си направя стилна прическа), ще направя нужните промени. Ако е нещо, върху което нямам контрол, няма проблем - аз обичам и приемам себе си такава каквато съм. Мога да изглеждам и по-добре, но мога и да изглеждам по-зле.

в. ..спра да гледам. Външния вид няма чак такова значение. Да разбира се, че бих искала да изглеждам по-добре, но кой има това време? Не е чак толкова важно.

Открила съм нова страст, която искам да превърна в собствен бизнес. Когато казвам на семейството си те се смеят и ми припомнят някои мои идеи от миналото. Аз се чувствам:

а. Наранена и отбранителна. Моето семейство е толкова негативно и неподкрепящо. Как някой може да бъде успешен със семейство като моето? Винаги са ме съдили прекалено строго и прибързано.Наранена и отбранителна. Моето семейство е толкова негативно и неподкрепящо. Как някой може да бъде успешен със семейство като моето? Винаги са ме съдили прекалено строго и прибързано.

б. Малко разочарована, но не и разколебана. Вместо „да се предам“ или „да бутилирам обидата си“ от реакцията им, аз продължавам да тикам нещата напред и да видя дали мога да извлека нещо продуктивно от критиката им.

в. Разколебана и внезапно несигурна. Какво знам наистина за задвижването на такъв вид бизнес? Може би трябва да се фокусирам върху своето семейство и нещата, които в момента се случват в живота ми.

Докато се опитвам да направя нещо под капака на чисто новата си супер скъпа кола наблизо минава съседът, не съм искал/а помощ, но той предлага. Обаче насред поправката изпуска гаечен ключ, вдлъбва страната на колата и обелва боята. Аз:

а. Настоявам, че трябва да плати. Грешката е негова и не бива да е мой проблем. Ако не плати това може да доведе и до междусъседска вражда.

б. Настоявам, че няма нужда да се тревожи. Но никога повече няма да му позволя да работи по моя кола отново. Добър човек е, но непохватен. Както се казва: „Направи ме на глупак веднъж - срам за теб, направи ме на глупак два пъти - срам за мен“.

в. Настоявам, че няма нужда да се тревожи. Било е случайно. Няма абсолютно никакъв проблем, ще платя за това. Няма грижи!

Вече месеци шефът ми ме принуждава да работя все повече: да оставам по-дълго в офиса и да му върша лични услуги: вземам му обяд, нося му кафе, купувам подаръци за жена му ... като ми дава личната си кредитна карта. Аз се чувствам:

а. Необходима, но и изтощена. Оценявам доверието му в мен, но се чувствам претоварена и може би дори ниско заплатена. Но няма да клатя лодката. Благословена съм да имам тази работа и разчитам, че сега той ще ми дължи някаква подкрепа в бъдеще.

б. Загрижен. Време е да си уговоря среща с него, професионално да обясня моята гледна точка и да предоговоря или заплащането си, или служебните си задължения. Ще трябва да намеря начин да направя това през следващата седмица. Няма да оставя това да се влачи така още дълго.

в. Писна ми. Колебая се между това дали да не взема да си купя с картата му някои дребни подаръчета за всичките „екстри“, които върша без да ми се плаща, или да по-скоро да му кажа до си завре тази работа в #%*. Струвам повече от това.

Натъквам се на стара приятелка от гимназията и установявам, че е постигнала удивителен успех и изглежда като милион долара накуп. Аз се чувствам:

Във вътрешен конфликт, и дори малко и завиждам. Гордея се с успеха и, но се чувствам зле заради моята липса на успех. Не е лично. Просто не е честно.

Вдъхновена! Вдъхновява ме да осъзная, че постигнатият от нея успех е свидетелство за силата на упоритата работа, смелостта, волята и настойчивостта.

Щастлива за нея. Никога няма да мога да догоня нейните постижения. Каква удивителна жена е. Винаги съм знаела, че тя ще успее.

Ако се чувствам притеснена по отношение на финансите си, аз ще:

а. Ще направя сериозна оценка на ситуацията да видя дали притеснението ми е основателно. Ако е необходимо ще свия разходите си и/или ще си намеря по-високо платена работа. Трябва да посрещна реалността лице в лице и да потърся решения за да бъде уверена, че нуждите ми ще бъдат посрещнати. Аз съм финансово независима.

б. Спра да харча. Точка. Мога да мина без определени неща, дори и това да означава да се ограничавам за известно време. Така или иначе нямам наистина чак такава нужда от нови неща. Имам всичко необходимо, дори и повече.

в. Ако наистина искам нещо ще намеря начин да го получа – дори ако ще да е на кредит или да взема от някого назаем. Все някак изкарвам. Просто нещата винаги се нареждат за мен. Някакси!

Ако разговорът с някой ме е разстроил аз:

A. Ще ме мъчи известно време и тогава ще изпратя и-мейл или съобщение на другия за да обясня, колко разстроен се чувствам. Той/тя трябва да прегледа мотивите и действията си. Ако не споделя чувствата си, как хората ще разберат че са ме наранили?

б. Най-вероятно ще виня себе си. Не си струва да казвам нищо. Ще го преодолея най-накрая и ще оставя всичко в миналото. Защо да разбунвам духовете. Аз съм приемаща личност.

в. Първо ще разгледам как така тази личност успя да ме разстрои толкова много и да се опитам да намеря урока в това. Малко време и пространство понякога поставя нещата в нова перспектива. Ако е абсолютно наложително в името на запазването на взаимоотношението, ще напиша и-мейл или ще се обадя за да се срещнем и да обърнем внимание на чувствата ми по спокоен начин.

8. Стаите на вече достатъчно порасналите ми деца, рядко са чисти. Аз:

A. Знам от къде са го наследили – струва ми се, че моята спалня е по-разхвърляна дори и от техните.

б. Постоянно се карам с тях да изчистят, но най-вероятно накрая ще го направя аз. Няма да има разхвърляни стаи в моя дом. А и е по-лесно да ги изчистя и след това продължа да споря с тях.

в. Ще затворя вратите на стаите им. Освен ако върху нещо не расте плесен, не е мой проблем. Няма аз да спя там. А моята стая е блести. Все някой ден ще се научат.

Когато прекарвам време с роднините на съпруга ми, обикновено си тръгвам чувствайки се:

а. Разстроена. Знам, че те не ме харесват и че са искали брачният ми партньор да се беше се оженил за някоя друга. Колкото и да се старая никога не е достатъчно добро. Иска ми се да не се налага да ги посещавам.

б. Чудесно. Посещавам ги когато мога, тръгвам си когато искам, и се наслаждавам на времето заедно. И ако не се разбирам с отделни членове, просто не ги посещавам. Моят партньор със сигурност може, но аз не съм длъжна. Аз живея и оставям и другите да живеят.

в. Изтощена. Старая се да помогна, дали с приготвянето на вечеря, почистването, гледането на деца, слушането на техните проблеми и предизвикателства и тн. Искам роднините му да ме виждат като едно добро допълнение към семейството.

Приятелка звъни за да поиска пари назаем. Отчаяна е. Взимала ми е назаем и преди, и никога не ми ги е връщала. Аз:

а. Ще избягвам обажданията ѝ и няма да отварям, когато се появи на вратата. Аз не съм банка. Не мога да се занимавам с това. Ще трябва да порасне и да измисли как да се оправя с живота си.

б. Ще ѝ дам парите. Как мога да откажа, особено щом мога да си го позволя. Знам, че минава през трудности. Просто няма да мога да кажа на никого, че отново правя това.

в. Ще се опитам да я насърча да поеме контрол над ситуацията си, казвайки ѝ, че вярвам в способността ѝ да се справи с това. Без драма или вина, ще предложа да ѝ помогна с написването на страхотно резюме за работа или с организирането на среща с банков служител, или съветник по финансово планиране, но няма да и давам повече пари.

Посрещайки голяма загуба, аз:

а. Продължавам напред. Каквото такова. Животът продължава. Времето лекува всичко. Ще се постарая да не мисля за това (въпреки, че ума ми все е тревожен).

б. Ще се изолирам, ще се затворя в пашкул. Може би ще си налея силно питие, ще пусна вътре хапче, или ще изям кутия сладолед и ще се завия през глава. Да се надяваме, че и това ще отмине .. и то скоро.

в. Ще се свържа с приятели, ще го изговоря с терапевт или коуч, ще отделя време за водене на журнал. Да споделиш означава да те е грижа. (в т.ч. за себе си). Общността ни прави по-силни, изгражда имунитета ни, независимостта ни от несгодите. Да се занимая с болката и страданието си е най-добрия начин да го излекувам. Трудно е това да се види когато човек е в самия момент, но когато губим нещо винаги има и някакъв урок, който да научим.

Събуждам се и се чувствам сякаш започвам да се разболявам. Аз:

а. Звъня на лекаря си да видя дали мога да си запиша час на мига. Ако не, отивам до най-близката клиника. По-добре да се справя с това преди да се превърне в нещо по-голямо. Имала съм твърде много здравни спънки в миналото.

б. Опитвам се да не обръщам внимание. Имам ангажиран ден и нямам време да съм болна. Едно обезболяващо и продължавам нататък. Трябва да умирам, че да реша да си взема почивен ден.

в. Вслушвам се в тялото си. Ако е нужна намеса, първо ще опитам природен подход преди да предприема нещо фармацевтично. Избягвам да свръх-драматизирам, но и не игнорирам когато тялото ми крещи за внимание.

Ако някой опише външния ми вид, мисля че би ме видял като:

а. Някой, който изпъква и заявява себе си. Обичам да съм уникална и да изразявам себе си чрез външния си вид. Изглежда винаги привличам внимание.

б. Привлекателна, уверена, с класа, фин сексапил, но никога по долнопробен начин. Другите често коментират колко добре изглеждам.

в. Семпла, скромна, недооценена и може би дори мъничко по-възрастна от хронологичната ми възраст. (Поне аз така се чувствам понякога.)

Когото става дума за женско приятелство:

а. Предпочитам да имам платонични приятели от другия пол. Намирам приятелствата с хора от същия пол за твърде трудни. Винаги има завист или състезание или нещо „странно“. Просто не ми допада. Приятелствата с хора от другия пол са по-лесни.

б. Бих са радвала да имам повече приятелки, с които по-често да прекарвам време заедно, но животът е прекалено натоварен. Не, че не искам да намеря време за приятели, просто не знам как да го включа в натовареният си график

в. Обичам приятелките си! Не мога да си представя живота без тях. Поне веднъж месечно се събираме за разходка, спорт, хапване или питие.

{"name":"Разберете Емоционалната си възраст", "url":"https://www.quiz-maker.com/QPREVIEW","txt":"Искате ли да знаете емоционалната си възраст? Попълнете този тест!","img":"https://cdn.poll-maker.com/64-2797984/-.png?sz=1200","hash":"#emotionalage"}